- СТИГА ГЛУПОСТИ! - извика Черния, бе в ужасно настроение и почти можеше да се вид млакия гръмогевичен облак над главата й.
- Илибрит, тя нищо не пише!!! Драска си нещо и симулира!!! Дори възлите по въженцата на гигантите са повече писменост отколкото това!!! - изтреля тя, а след това срита който беше осталад да се придстави и той*
- АЗ съм Евросия Луция Мефисто Геманодра Дю Тревил, от рода Пандемия! Тук съм защото нежелаех да ме задоят! Гордоста не ми е присъща, но пък имам чудесен характер!!! А от бъдещото очаквам само и едниствено изненади! И земи си го запиши това! Мацко! И още нещо, червеното не ти отива!!!! - изтреля с нарстваща страст Пандемия. Извъртя се към Ашли с гръмотевичен поглед и мо просъска:
- Лично ще ти купя бръснач, но спри само да говориш за него!!!
*май има още едни от наща, ако не е така делни тази част.
Всичко на тоз грешен свят е относително... помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.
- Да, като те гледам ми става съвсем ясно, защо на Акабане си му така присърце - Вашу гледаше Евросия със смес от умиление и снихождение. - Търпението на тези около тебе наистина трябва да е завидно. Сигурно всеки ден се молят да нямаш потомство.
Илибринт не й остана длъжна и отвърна на играта с игра. Ето това момиче знаеше как да си играе:
- Лошарана - нацупи се изкуствено тя, след като също удари през ръцете Вашу и я подбутна с рамо. И се изкиска.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!" П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
Илидиан чак беше почанл да се срамува от някои от другарите си.
- Моля да ги извиниш, Вашу. Понякога действията им просто изпреварват мисълта. А въпросът ми беше, къде мога да науча езика и писмеността ви, тъй като ми се струва доста интересно.
Артмис всякаш бе изпаднал в летаргия. Не бе участвал в боя с лилавото създание, само бе отнесал един доста сериозен удар... дали ятагана ,му липсваше, дали не виждаше смисъл в живота си...? Не, Ентрери беше твърдо решен поне да предпази другарите си от опасностите, които им предстояха. Беше готов, дори и да плати с цената на живота си. Но за тази цел му трябваше 2-ро оръжие, с което да брани приятелите си, единствените, които той бе имал...
- Артемис Ентрери- представи се той, след което се позамисли- Не съм от никой род, както повечето ми спътници, но умея да боравя с оръжията- след което по лицето му се изписа доволна усмивка- Та в тази връзка искам да попитам къде мога да намеря меч или ятаган...къде мога да намеря оръжеен магазин?
Палача стоеше пред фелина и очакваше отговор...
- Илидиане, на този въпрос вече ти отговорих. Ако един такъв прост отговор толкова бързо забравяш, то какви са ти шансовете езика ни да научиш?
Вашу изгледа стоящия очаквайки Артемис, все едно виждаше някакво странно животно.
- Да видим сега... Оръжеен магазин можеш да намериш в някой град. Логично звучи, нали? Едва пристигнал той, а първата му мисъл е "Къде мога да се въоража?" Преди да сте ме попитали, къде можете да намерите кръчма, храм или бордел, ще чи кажа първо, че не съм екскурзовод. Шарения си е град като град... не, град, като вашите градове. Такива като вас го издигнаха, сигурна съм, че ще успеете да се ориентирате.
- "А колко жители имааааа", "А има ли женииии", "А децааааа" - изимитира ги Илибринт подигравателно и се изкиска отново. После плесна с ръце и каза:
- А пък той е умния - поклати пръстче във въображаеми кръгчета гледайки Вашу. - Какво пък, радвам се, че се запознахме. Може би скоро пак ще се посмеем?
Илибринт скочи на крака и се приготви за тръгване. Подаде ръка на Вашу за довиждане...
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!" П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
- Точна цифра не мога да ти дам, но някъде малко над осем хиляди ще да е. Не знам дали не е от смяната на климата, но някои от вас се множат като зайци. - ръката на Илибринт си стоеше протегната, Вашу не направи опит да я поеме. - Преди да тръгнете на където и да е, има едно две други неща да довършим. Първо, - измъкна тя от някъде една кесия и я подфвърли на Ашли - това са 300 Фре, които вие десетимата ще си разделите. Като за начало ще ви помогнат да се установите. Ако ви оставим да се мотаете безпарични, току виж сте го обърнали на престъпления. До колкото ми е известно 1 Фре е еквивалентно малко или повече на 10 от вашите медни монети.
Вашу извади още нещо и го подхвърли на Миландрел.
- Това е от мен, едно Хяку, еквивалент на 100 Фре. Давам го на теб като компенсация за демона, защото ако не беше ти, сега вероятно щехе да трябва да чистя пода.
- Сега, трябва да ви връча и това. - Червенокосата измъкна от някъде куп листа, и понеже ръката на Илибринт си стоеше все така протегната, ги връчи на нея. - Това са индивидите с които е препоръчително да си нямате работа, всички издирвани престъпници от последните три месеца. Е, освен ако не се засилите да ги ловите, за някои от тях все пак има обявени награди. двадесетина листа са - надписите са на човешки, има и картинки - типичен "Пърси се" постер. кажи като тръгнеш да ги разглеждаш
- Последното което остава да ви кажа е, че ако решите че по някаква много добра причина ви се налага да излезете извън границите на провинцията, трябва да дойдете тук за да видите дали ще получите необходимите документи. Без такива ви съветвам да не продвате да разглеждате останалата част от острова, просто защото изобщо няма да стигнете далече. Сега вече, освен ако нямате някакви значими въпроси, можете да си тръгвате. Просто следвате птя и на първия разклон свивате на дясно. Шарения няма как да я пропуснете.
Всичко това Вашу изрече с любезен тон и усмивка. Това май си бе част от работата й.
Me даде израз на мислите си
-Мнохго хубаво, коте, ожценявам помощта, ама кажи ни и как препоръчваш да напуснем очарователния ти остров. Така де, по какъв начин ще да е легално, баси? Също не разбрах и как да издирим жената, с която пътувахме, Хелена.*
*- това (за хелена) ако сме го споменали, обаче аз съм блеял някъде, се извинявам за блеенето и моля изречението да не се чете.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Тая ваша Хелена, ще ми дадете подробно описанието й, и ще разбера какво е станало с нея и къде е. Разбира се, би било непочтенно да направя това за вас, просто от добро сърце. Ще трябва да ми платите нещичко, хммм, 500 Фре да кажем - усмивката на Вашу леко се разшири - или пък, можете да ми дължите някоя и друга услуга. Вие си решавате. Колкото за легален начин да напуснете острова... - направи драматична пауза червенокосата - няма такъв. Нелегален също. Че сте дошли тук, това е свършен факт и няма какво да сторим. Да си тръгнете обаче, няма как. Какво да ви кажа, въпрос на политика, надявам се разбирате.
- Няма сигурен затвор - промърмори Ашли. В главата му вече се въртяха планове за това как да погоди "приятен"номер на домакините си. - Политика, а? Аха... Ами, виж сега, викаш над осем хиляди. Не ви ли е страх че може да се разбунтуват? Защото осем хиляди са бая сила...
- О, моляте - изпуфтя Евросия и подхвана Ашли под ръка - Сбогом кот... Вашо. Ади народе да се изнизваме!
И затегли отвеяния към вратата.
Всичко на тоз грешен свят е относително... помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.
О, не , няма начин да се напусне острова.
Има цял град с изгнанници тука.
А и ако не направим нещо ще има още експедиции и още заточени тука.
Завинаги.
Ашли - Ашли ще ни спаси!
глупости, аз не мога да ни спася, камо ли той.
Шсе самоубия, копеле!
---
Ще потърсим в града начин да се измъкнем.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- С компас - провикна се Илибринт вече, на път към коридора, сгъвайки листата грижливо и прибирайки ги... Когато стигна прословутата врата на стаята обаче, установи, че не може да я отвори.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!" П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
Илдиан подаде ръка на Вашу.
- Приятно ми беше. Надявам се пак да се видим.
След това тръгна да излиза, но изведнъж главата го заболя страшно много. Изохка и се подпря на вратата. Очите му се кръстосаха и изсъска нещо едвам доловимо, през зъби.
- Съдията пе***ас!
След това изведнъж се оправи и продължи сякаш нищо не се бе случило. Като че ли той самия не осъзнаваше какво точно бе направил.
и какво точно е направил?
Тотално ни пр***а. Особено пък с тоя червен картон.
Последно промяна от del_mtg на Пет Мар 31, 2006 9:45 am, променено общо 1 път.
- И на мен ми бе приятно - отвърна Вашу, здрависвайки се с Илидиан. Ръката и се оказа нежна и приятна на допир. - Дайте аз да ви отворя вратата, гледам че нещо се затруднявате. - Каза тя и се и стана от бюрото.
- Инак, Ашли, това затвор не е, остров е - оказа се, че го бе чула. - Осем хиляди че не са малко, не са, но ти не знаеш ние пък с какви сили разполагаме.
- В града лесно ще се ориентирате, просто питайте някой за посоки. Ваши "хора" са там все пак.
Когато стигна до вратата, Вашу натисна лекичко напред, а после настрани. Вратата се приплъзна в стената.
- Много по-практично от традиционните, нали? С такава рисковере да халосаш неволно някой са нищожни, пък се пести и място.
- Е, при нас в истинския свят, вратите са направени така чи при нужда да се излезе през тях - посмихна й се Евросия и излезе навън все още хванала Ашли под ръка!
Всичко на тоз грешен свят е относително... помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.
Илибринт излезе в коридора и се запъти към долния етаж. Умислена тя седна някъде и мърморейки си под носа започна бавно да разлиства няколкото листа, докато сричаше уверено...
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!" П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
От страниците я гледаха лица, много от които бяха способни със самата си поява да стресират човек. Или може би това бе някаква дарба на изобразилия ги художник? Детайлите определено си ги биваше, а играта на светлосенките бе впечатляваща. За едно просто "Търси се", това си бе направо престараване.
Под портретите се мъдреха имена, под имената - лист с провинения. Следваха наградата за залавянето и някоя и друга инструкция. Текста бе старателно изписан, четлив и без каквито и да е грешки, поне доколкото познанията по граматика на Илибринт й позволяваха да прецени.
От прегледаните листа, повечето лица бяха на хора, мерна се и някакъв гигант. Престъпленията бяха измами, кражби и убийства, имаше и "обезчестяване". Това последното бе на постера на гиганта, редом с убийство. Наградата за залавянето му бе и най-голямата до момента, 300 фре.
Илибринт погледна следващия постер. При вида му, за малко не се спъна. Художника се бе опитал да придаде на образа същия зловещ елемент като на предходните, но нещо не се бе получило. Може би защото обрисувания закононарушител бе лъчезарно ухилен и вдигнал ръка, с пръсти образуващи знака V. Освен това имаше огромно количество червена коса. За да потвърди видяното, отдолу се мъдреше името Вашу но Чансеа. Провиненията включваха „контрабанда, нерегламентирани практики и нарушаване на обществения ред”. Обявената награда бе 600 фре. След това, със дребен шрифт, Вашу бе окачествена като „невъоръжена и извънредно опасна”.
Илидиан се запъти към Илибрит и седна до нея на стълбите. Възразяваш ли ако поразгледам заедно с теб обявите за издирване. Може ако ни се отори време да припечелим по някой фре.
- Който много търси фре, може да умре - изрецитира с неприкрит сарказъм Илибринт. - Освен това, ако искате да искарате лесни пари можете да попитате Вашу дали разрешва да я вържат и отведат. Е, може и без да я връзват, стига да ви следва. А съм сигурен, че двама умни мъже, а и жени, като вас ще се справят чудесно със задачата, м?
Тук Илибринт вече не се здържа и показа искрящи бели зъбки и звънчене на смях.
- Е, колкото толкова. Аз леко огладнявам и смятам да си наваксам. Ашли, ако обичаш - каза тя сгъвайки листата отново и прибирайки ги в почти празната си торба, след като се нагледаха за няколко минутки на карикатури и ужасии. Илибринт протегна ръка с отворена шепа към Ашли очаквайки да се изръсят 30 ФРЕ в нея, след което се запъти към изхода.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!" П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
-Вашу! Издирвана?! Би трябвало да проверява нещо в нас давайки ни този списък. Или пък да иска да я потърсим. Пък може по по-различен начин да покаже какво може да направи за нас.
Ашли извади парите, погледна ги и каза:
- Няма ли да е по-добре да оставим нещо като обща каса?
"Парите" представляваха всъщност някакви обли камачета: хладни на допир, изключително гладки, и покрити с множество символи, повечето дребни и едва различими.
А от бъдещото очаквам само и едниствено изненади! И земи си го запиши това! Мацко! И още нещо, червеното не ти отива!!!! - изтреля с нарстваща страст Пандемия. Извъртя се към Ашли с гръмотевичен поглед и мо просъска:
