Корабокрушенци... ---> Част 2

[Mistral]

- Тая луда ли е? - попита елфа събеседничката си.
- Знам ли? - отвърна му жената и огледа преценяващо групичката. - Нека позная. Вашата пасмина тамън се е изтърсила на острова и представа си нямате какъв е тук реда на нещата, така ли?
Гласът на жената бе дълбок и властен, като на човек нямащ навика да му противоречът. Други детайли също почнаха да се набиват на очи. Косата й бе с цвят на сажди и късо подстригана, а отстрани на врата си имаше дълбок белег. Носеше проста бяла риза и кафяви бричове.
Елфа от своя страна бе облечен в млечно-сиво облекло, наподобяващо донякъде по кройка това на мъжете от поселището на Ила. Наметнат през рамото му бе ремакът на чанта.

[Kid]

- Аха! Хванахте се значи - усмихна се Илибринт и се доближи - ако бях на сцената сега, вероятно асистентката ми би се доближила до всекиго от вас с канчето, но аз просто бях любопитна да заговоря първите човек и елф виждайки от доста време на сам - и след като посочи зад себе си към останалите - като изключим тях разбира се.
Илибринт се изтупа леко от прахта и протегна ръка за поздрав:
- Аз съм Илибринт. Ако нямате нищо против, бихте ли обяснили какъв е реда на нещата тук на така наречения "ОСТРОВ"? Освен, че трябва да отидем един етаж по-горе при някакъв чиновник за нещо си?

[Mistral]

Елфа изгледа протегнатата ръка.
- Луда е, да, тя е луда, наистина е, съвсем се е шматнала - заключи той.
Жената от своя страна пое ръчичката на Илибрин и се здрависа със сила, абсолютно неподобаваща на привидно нежната и фигура.
- Гледай сега, мила - подхвана тя със сърцата усмивка. - Няма да седна на стълбите да ти обяснявам какво и как е. Ще се качите горе и сами ще си свършите работата. Нищо сложно няма, само търпеливи бъдете. Като приключите тук и стигнете в града, ако още искате да си приказваме, потърсете ме вечерта в Сребърната Месечина. Няма начин да не я намерите, на главната улица е. Питайте там за Самира. Все ще ви помогна с нещо да си стъпите на крака.
Чак сега жената пусна изтръпналите пръсти на Илибринт и добави.
- А сега ще се наложи да ни извините. Хайде, Херис, работа ни чака - каза тя на елфа.

Освен ако не се опитате да кажете още нещо, двамата слизат на първия етаж и тръгват по десния коридор.

[Kid]

Илибринт се подсмихна, разтри ръката си престорено и махна за довиждане.
- Е момчета и момичета, работа ни чака - каза тя и се запъти към стълбите. Изкачи се и се насочи към въпросната стая...

[Mistral]

...което на теория бе по-лесно, отколкото на практика.
Положението на втория етаж наподобяваше това на първия. Стълбите си продължаваха нагоре, срещу тях имаше гледащ навън прозорец, а в дясно и ляво тръгваха коридори. На стените до коридорите имаше учтиво оказващи пътя пана, написани на неразбираемия език.
След като се съвзе от първоначалната доза объркване, Илибрин все пак забеляза една допълнително окачена малка табела, която четливо гласеше:

Драги пришълци,
Ррегистъра е в тази посока.
Вземете първия завой в ляво.
Мерси за съдействието.

[Kid]

... и Илигринт пое по него...

[hameleona]

Ашли също тръгна натам...
(отдавна не съм се обаждал )

[Vilorp]

- Бряааа и тука жени носещи панталони имало - нахили се Евросия след като Мадамата с гащите и елфа ги подминаха, след което гепи под ръка Илидиян и пича с писмото и ги повлече сед Илибринт и Ашли към дебрите на неизвестното...

Вилорпе, травеститите току що й изядоха на Евросия част от опита, който щеше да получи. Прави си сметка, че това се предполага да е света на Магландиум, някъде преди 1000-ната година. Не ти се бъркам в какво приказва устатата ти дребосъчка, но искам да се поограничиш в ползването на "термини", които персонажа ти няма как да знае.

ПРомяна: травестити на жени носещи панталони . Дано тоз термин е по-подходящ в случая

[Mistral]

Тръгвате по оказания коридор и на първото разклонение свивате вляво.
Озовавате се в стая някъде 4х5 метра голяма. Срещу вас виждате врата, вдясно - дълга скамейка, а вялво пък широк прозореш (ОК, гише де). Отвъд се виждат няколко рафта книжа и коридор, който свива вляво.
(... ето драсканица за по-лесно)

Жива душа не се мярка. Затова пък, на лавицата забелязвате оставено звънче.

[del_mtg]

Илдииан се огледа наоколо.
- Е, мисля, че това е мястото.
Отиде до лавицата с намерението да звънне 2 пъти на звънчето.

[dolar]

Андрия се замисли колко дълго време може да отнеме това и се запъти към рафтовете, решила да започне да търси нещо интересно из тях.

[Mistral]

Миг преди ръката на Илидиан да достигне звънчето, от другата страна на гишето, сякаш като от нищото, рязко се изправи фелин.
- Привет! Зоват ме Вашу. С какво мога да ви помогна? - издекламира тя.
Вида й бе малко стряскащ. Бе облечена в нещо като халат, бе висока около 170см, ако не се броеше косата. А каква коса само! На вид наподобяваше кръстоска между ветрило и таралеж. Бе светло червена, а като обем навярно заемаше колкото 2/3 от останалата част от съществото. Ако не друго, косата поне не бе оставена да се разхожда на самотек, а по-голямата част от нея бе прибрана назад с помощта на странна диадема. Колкото до самия червен цвят, може и да не беше естествен, защото, доколкото се виждаше, останалата козина на фелина бе млечно бяла.

[del_mtg]

Илидиан хич не се стресна от вида и. По скоро беше очуден. Там от където идваше бе свикнал съществата да обръщат повечко внимание на това как изглеждат.
- Приятно ми е, Вашо. Казвам се Илидиан. С другарите ми сме дошли да се регистрираме. От скоро сме на острова.

[Miro]

Илидиан може би не, обаче Ме си се стресна. Виждате ли, той беше си изградил представа за фелините като за уважаващи традициите, затворено мислещи създания и при вида на тази, Ме в първия момент реши, че това изобщо не е фелин аа някакво друго създание, потенциално опасно дори.
Преодолявайки началната си реакция (като спря да се движи назад) Ме се вгледа в създанието и заслуша в думите му.Шантава работа, ама да видим какво ще стане.

[Mistral]

- Не Вашо, господин елф, Вашу се казвам - поправи тя Илидиан, докато се почесваша зад ухото. - Като ви гледам, и аз бих казала, че да се регистрирате сте дошли. Ама дайте си документите първо тогава. Мда, точно тези - допълни тя, когато Миландрел й ги подаде.
Вашу набързо прегледа свитъка. В листата добавени от Акабане обаче се зачете с по-внимателен интерес. На моменти дори се подхилваше сдържано.

[Miro]

Ме се попритесни, че не се не са взели да попрочетата какво пише на тези лсити, стана му неудобно и че някой май лекичко ги е направил за смях....и все пак не можа да се въздържи да не се подхилне на няколко пъти с фелинката.

[del_mtg]

- А има ли някакъв начин да понауча нещичко от вашия език и къде мога да го направя. И колко ли ще струва?

Мистрале, не мисля, че когато се изговаря има някаква разлика(или поне разликата е незабележима) между Вашо и Вашу. Все пак не забравяй, че Вашу не чете това, което аз пиша, а го чува

Спокойно, ти пък не забравяй, че разликата в произношението на "о" и "у" е предостатъчна тя за да го усети.

[Mistral]

- Похвално намерение, драги елфе. Всъщност, ти си първия пришалец, който ме пита нещо подобно. Да си призная честно - продължи тя, шушнейки му съзаклятнически - аз тук само временно работя и точна информация не мога да ти дам. В Шарения обаче все ще се намери някой, който да ти помогне.
- Знаете ли, - обърна се тя към групата - май ще е по добре да ме почакате в съседната стая. Там ще си поговориме, ще ви задам няколко въпроса, ще ви дам някоя и друга насока, някое и друго опътване, и после можете да си тръгвате. Та заповядайте вие, аз няма да се бавя много - със същата приятелска усмивка, с която ги бе и посрещнала, им каза тя.
Почти сте сигурни, че когато влязохте вратата бе затворена. Никой не я бе усетил да се отваря обаче.

Съседната стая е малко по-голяма. До едната стена е поставена дълга скамейка. Срещу й, в другия край на помещението се намира солидно бюро и стол зад него. Единствения друг предмет е пилон със знаме на него. Знамето е отпуснато и не се вижда какво точно има на него, но цветовете са високо контрастни зелено и оранжево.
Стените на помещението са глатки и голи, боядисани в приятен светлозелен цвят. Пода е нещо като паркет, прозорци няма.

[Miro]

Ме пристъпи да поразгледа новата стая. Примерно какво я осветяваше, когато светилото залезе, какво имаше на тавана като украса евенуално и дуги такива подробности, които и на сантиметър не го интересуваха, но разглеждането им му даваше време да помисли какво да запита фелинката за бъдещия си пресой тука. А тоя престой колко щеше да е дълъг?...ама това после.

На тавана нищо нямаше, и той бе досущ като стените. Защо точно бе светло в стаята, също оставаше мистерия - нямаше ни прозорец, ни огън се виждаше. То, ако ставаше за въпрос, и сенки нямаше.

[dolar]

Андрия твърдо се отказа от наивната си мисъл че е видяла всичко. Тя подозираше че това е автобиографията им която милия Акабане беше написал. Андрия влезе в стаичката. Знамето я заинтересува и тя реши да го разгърна и да види какво има на него. Междувременно каза:
- Илидиане, и аз мога да дойда с тебе на уроци.

[hameleona]

- Хъм... то и аз май ще го направя, макар че първо бих искал да си донауча Еллафи...

[Mistral]

Андрия поразгърна знамето.

Който и да го беше правил, усета му за цветове май не беше наред.

Настанявате се в стаята. Вашу повтаря, че ей сега ще дойде и притваря вратата.
За Панса стените май представляваха по-голям интерес от знамето, защото елфа буквално се залепи за една от тях. Миландрел се бе умислил нещо, седнал на скамейката. Вактамш пък се прозя и затвори очи, подхвърляйки да го сабудят, като се върне мацето.

[del_mtg]

Илдиан много внимателно разгледа стаята. Опита се да долови някаква магия или нещо такова.

[dolar]

-Помогнете ми да препиша знаците посредата. Абе, Панса, ти да не си шпионин че така подслушваш.

[hameleona]

Ашли се тръшна в единия от ъглите. За пореден път беше попаднал в едно от гадните си настроения. После му хруна нещо и каза:
- Евросия, ще може ли за малко?

[Kid]

Илибринт се разполози на скамейката до Миландрел.
- Изглеждаш умислен нещо - подхвърли му тя - вероятно за оставеното у дома? Или нещо друго? Ако мога да помогна с нещо просто трябва да ми кажеш. - Илибринт хвана (опита се?!) ръката му внимателно и го загледа в очите. (психология на 4 да видя какъв е и има ли проблем?)
- Хей, Вашу, мислиш ли, че можеш да ми помогнеш да си направя косата като твоята? - опита се тя да завърже приятелски разговор с фелинката - Изглеждаш страхотно и сигурно лудват по теб?!

Кит, Вашу се запиля някъде. Вратата на помещението е затворена, групичката ви сте сами в стаята.
В такъв случай вероятно не съм казала тази реплика или поне е прозвучала като очакване Вашу да влезе вътре, но вместо нея са влезнали въпросните светлинки?!
Въпросните светлинки нямат нищо общо с репликата, която дори не си казала. Светлинките не са влезнали, те просто са се появили.

[Mistral]

Илдиан в помещението нищо странно не усети. Струваше ме се все пак, че долавя смътно някаква магия, но не някъде наблизо.

Панса изгледа Андрия.
- Вместо да ми приписваш разни непочтенни действия, по-добре взе ми се огледай. От какво мислиш, че са изградени стените? - попита той и почука на тази донего. - Това нито дърво е, ни камък, ни метал. Изключително гладко е, а на звук е по-скоро като стъкло... или глина.

Миландрел се остави Илибринт "да хване внимателно ръката му", вероятно защото не я и бе усетил кога тя го направи. Елфа не се опита да се отърси от нея, но отговори хладно и не срещна погледа й.
- Мерси за загрижеността ти, но тя е ненужна.
/психологията на 4 нищо не ти казва/

[dolar]

- Извинявай. Не одозирах че вършиш такава благородна дейност. Мислиш ли че е възможно филини или както бяха там да ни гледат в момента. И това деа е нещо като изпит.

[Mistral]

При думите "благородна дейност" май нещо някъде се пречупи.
- С мене ли си тръгнала да се подиграваш? - напълно забрави за стената Панса, обръщайки се към Андрия с тих, бръснещо леден тон.
В стаята сякаш се смрачи, а по пода в центъра й се завъртяха в танц бледи светлинки.

[Kid]

Ако правилно съм разбрал, в средата на стаята се появяват разни светещи точици, които се завихрят насам натам? Не насам-натам, а в кръг с няма метър диаметър в центъра на стаята

- Какво по дяволите... - Илибринт ококори очи и съвсем инстинктивно се отдръпна и притисна в Миландрел. - Някой да знае какво е това? Мисля... че трябва да излезем от тук.
Илибринт понечи да се изправи, докато по тялото и премина нотка неспокойствие...