Корабокрушенци... ---> Част 2

[Mistral]

Морето бушуваше. Не бе голяма буря, но буря бе.

Поредната вълна понесе тялото му, и той смътно земя под себеси усети... и вкуси неволно от мокрия пясък. Друга вълна още го напред побутна. С мъка поглед той в тъмата вдигна.
- Абунаи! - с глас далечен фигура неясна му извика.
Що за фигура туй бе той не се начуди, вода го перна и нещо тежко върху му се стовари.

Мрак обгърна всичко.

Бързо кратко начало, по-сериозното по-късно. Междувременно, в безсъзнание сте вси, но да сънувате/бълнувате нещо в пост може.

[hameleona]

Ашли сънуваше... И не сънуваше нищо хубаво:
Отново беше макък. Шумът от битка, Дрънчене на стомана. Баща му идва и се опитва да го измъкне в безопасност, но му се налага да остане и просто го праща с един верен страж...

Кошмари, през цялото време...

[dolar]

Андрия също сънуваше:
Тя и нейните приятели (онези които умират при дракона) се забавляват, опитвайки се да стъпчат дракона, който се беше смалил и беше станал не по-голям от паяк.Андрия не за първи път сънуваше този сън. Но към крайя на съня веселата групичка се уплаши от нещо. Андрия така и не разбра какво е то, защото се събуди от вика на Евросия и грабна меча си.

[Vilorp]

Евросия не сънуваш в цвят, много, много одавна тази способнос бе загубена. Сега виждаше само хаус, причудливи изкривени инструменти образуваха гора през която Евросия си пробиваше мъчително път, отнякъде изкочи луд магесник и от небето заваляха камани... Друг побърканяк размахваше два криви меча и се смееше истерично докато насичаше магьосника. Разкървавеното лице на Микал изкочи от гората и погълна зловещия тип с мечовете, а след това подбелените очи се взряха в душата на Евросия.
Събуди се с крясък!

[Mistral]

Андрия грабна мечът си, който обаче не беше там, че да бъде грабнат. Вместо това, успя прилично да се заплете в одеалото си.
Стресна се забелязвайки, че две светещи в сумрака очички я наблюдаваха. Преди жената да се опомни, дребното същество на което принадлежаха се измъкна през една врата в дъното на стаята.
- Кaаса! Каaса! - викаше то.
Чу се женски глас, последваха припирни на неизвестен език.

Андрия се чувстваше отпаднала. Стаята в която се намираше бе дълга и продълговата. Легла нямаше... "постели" бяха опънати от край до край. Директно на пода, бяха нещо като одеала, само дето затворени отвсякъде. Вероятно трябваше да се изнижеш от горната страна, за да се измъкнеш. Топли бяха. Е, имаше и тлеещ тихо огън в една камина. Имаше и прозорец, но навън бе тъмно като в рог. Някъде далече, се чуваше морето.

Крясъка на Евросия бе събудил и Ашли, който се оглеждаше сънено, но останалите изглежда още спяха.
Андрия опита да се измъкне от "одеалото" и установи още нещо: бе гола.

В лучай че се чудите, всичките сте по гащи. Светлината от огъня е слаба, стига само колкото да различавате силуети.

[dolar]

-Какво в името на Орим беше това. Къде сме?
Когато Андрия се отви тя пак го нави около себе си, използвайко го като дреха.

пояснение - одеалото дефакто е като дебела торда... добре де, футон е.

[Vilorp]

- Оу кукло, не се крии имаш какво да покажеш - опита се да се пошегува Евросия като също изпълзя от "одялото". Обхвана с шепи лицето си и примижа, колко уморая само имаше в това тяло. Въздъхна и се огледа наоколо, сядайки по турски малко по-близо до огъня.

[hameleona]

Ашли първо се огледа за меча си - щеше да е лошо да го загуби... ама много лошо...

в помещението не се вижда нищо от екипировката ви

[dolar]

Андрия отиде при Евросия още в одеялото си и каза тихо:
-Възхищавам се на спокойствието ти. Все пак не си си у вас.
След това Андрия разгледа другите легла за да види кой спи в тях и дали цялата групабеше там.

[Mistral]

Освен Ашли, Андрия и Евросия, в стаята все още спяха Илибринт, Йонис и Илидиан.
Евросия осъзна, че не огъня, а одеалото е истинския източник на топлина; огъня едва тлееше.

Припирнята в другата стая приключи, последва кратка тишина а после се чуха тихи, приближаващи се стъпки.

"одеалата" са тип футон/спален чувал. мебелировка в помещението няма. всички сте доста изморени, тук таме ви наболява.

[dolar]

Андрия тръгна да се крие, но се отказа и зачака да види кой ще дойде.

[del_mtg]

Илидиан се разбуди от приказките. Чувстваше наистина огромна умора в тялото си. Имаше усещането, че само главата му тежи колкото драконово яйце. Завъртя глава и се опита да заспи, като че ли нищо не се беше случило и просто някой е прекъснал дрямката му, но после си припомни какво всъщност е станало и го обзе огромно любопитство. Надигна глава и огледа обстановката. Забеляза двете жени седнали до огъня, а после и забеляза, че едната е доста разголена. Надигна се и се опита да не обръща внимание на този факт въпреки, че всъщност съвсем не беше така.
- Здравейте. - каза тихо, за да не събуди останалите и с лека усмивка - Има ли смисъл да питам дали имате някаква идея какво правим тук?

[Vilorp]

- Недей пита - усмихна му се Евросия и придърпа "одялато" като се заметна с него. След това се примъкна до Илибринт и положи ръка на гърдите й. Повдигаха се спокойно и равномерно, така че Евросия се поуспокой, пое си дълбоко дъх няколко пъти и запя тиха, нежна, успокояваща, приспивна песен... милвайки главицата на Илибринт.

[Mistral]

Сякаш от колебание, стъпките за момент спряха. Вратата все пак се отвори и се очерта силует, сигурно към метър и осемдесет.
[sblock="за тези с елфически 7 или повече"]- Не ви очаквахме днес да се събудите. Разбирате ли думите ми?[/sblock]
Гласът бе мелодичен и топъл, словата ясно и внимателно изговорени.

[dolar]

Андрия си нямаше понятие от чужди езици. Затова тя не мръдна от мястото си готова за всичко.

[Vilorp]

Ако не друго Евросия разпозна елафи, но какво аджаба казваше непознатия така и не позна. Определено трябваше да поиска още един два урока по този език. Така че докато припяваше приспивната песен направи няколко жеста концентрирайки се (+колкото може) и опита да сътвори от онези малки играеще сферички светлина около лицето на тъмния силует.

[Kid]

Илибринт чу в просъницата си песента и усети милувките на Евросия. Без да се събужда тя просто се гушна в нея и лицето й изписа спокойствие. Тя промърмори нещо свързано с "Мамо" и "ставам", но сладкия й сън продължи.

(Докато някой не направи нещо по-шумно разбира се).

[del_mtg]

Илидиан нямаше никакви проблеми с езика и спокойно и тихо отговори отново на елфически:
[sblock="май пак е за тези с елфически 7 или повече"]- Да. Разбираме думите ви...или поне някои от нас.[/sblock]
След това добави на общия език:
- Къде се намираме?

[gil-galad]

Йонис изстена тихо насън.Развъртя се бясно из постелята си и в същия момент се събуди с лицето надолу...

След това си пое дълбоко дъх и се насили да седне.Какво беше това място?!?Огледа се наоколо.Въздъхна в облекчение,когато разбра,че Ашли е един от оцелелите.Откри,че беше по-белите си гащи,а малкия Йончо беше станал високо.
Много странно.В един момент се бореше за живота си,в полудял,магически кораб,а сега седеше в постеля насред тайнствена стая.С крайчеца на окото забеляза фигурата на вратата.

[Mistral]

Евросия опита да се концентрира и да произнесе заклинението, но умората си каза думата. Нищо не последва, вместо това само стомаха на Евросия шумно прокъркори.
Фигурата отвърна на Илидиан:
[sblock="за тези с елфически 7 или повече"]- Съжалявам, но от вашите езици само еллафи говоря. На него ще трябва да общуваме - последва кратка пауза. - От два дни сте тук и явно сте гладни. Ще ви донесем след малко вечеря, да се подкрепите. Сигурно имате и много въпроси, но засега е по-добре да се концентрирате на възстановяването си.[/sblock]
Гласът бе женски, в това грешка нямаше. Домакинът полагаше усилия, да говори ясно. Звучеше добронамерено.

[Miro]

Ме, смелият Ме от рода Тъл от племето на Лукавите рисове се бееш озовал гол, в колиба, на неизвестен остров или може би дори материк, под грижите на жена, която не можеше да говори. Ах, каква участ! Но от всичко има изход, ако ли в краен случай чрез умирането. Пък това обещаваше да постаяви началото на някое голямо приключение, придружено с оцеляване, може би. Всики бяха на лице, бойна груап един вид, и можеха да обходят територията, да потърсят начини за общуване с местното несъмнено туземно население, и евентуално, да се завърнат вкъщи или да колонизират тази незнайна земя.

Нещо такова бе това, което Ме сънуваше. Всъщност, той изобщо не беше в съзнание, нито в същата "колиба".

Извинявай, но понеже бе казал че ваканцията те няма, оставих Ме за малко по-късно. Скоро пак ще го включа в действието. За момента можеш да сънуваш/балнуваш нещо.
Правилно си разбрал. Другия път обаче метни едно лс.

[del_mtg]

[sblock="за тези с елаффи 7 или повече"]- Е, добре. Все някак си ще се оправим. И други от групата знаят елаффи. А мога ли да попитам къде се намираме?[/sblock]

След това Илидиан добави спокойно към приятелите си:
- Уви нашите гостоприемници разбират само елаффи. Ще се наложи да общуваме с преводачи. А сега ще ни донесат нещо за хапване и искат да се концентрираме върху възстановяването ни.

[Vilorp]

- Оу, ми това е чудесно - прекъсна песента си Евросия - попитай ги тогава дали знаят нещо за Гертруд, а също дали не сме имали повече дрехи когато са ни намерили, защото тези двете не се чустват удобно само по едно одяло - тя демонстративно обхвана гърдите си в шепи, а те бяха като две прекрасно оформени капки, при това настръхнали като лисичи муцунки, след което отново се загърна в одялото и продължи да милва Илибринт.

[dolar]

-Някой хора просто са луди!

[hameleona]

- Хъм... Ако говорите малко по-бавно може и аз да участвам в разговора - Изръмжа Ашли. После се опита да върже изречение на Еллафи:
[sblock="За тези с Еллафи над 6"]Виждали ли сте останалата част от нашата компания?[/sblock]

[Mistral]

Без да проявява каквото и да е раздразнение, фигурата засили усилията си. Всъщност, звучеше почти все едно говори грижовно на малки деца. За да е по-ясно, жестикулираше. Сега думите сякаш достига всички доста по-лесно.
[sblock="за тези с еллафи 5 или повече"]- Мога да ви уверя, че се намирате на безопасно място. Ако това не бе вярно, сега нямаше да сте живи - това последното звучеше шеговито. - Не познавам вашата компания, но намерихме на брега още няколко. Една беше добре и я отведоха вчера. Други се възстановяват при лечителя, защото бяха пострадали по-тежко от вас. Имаше и един дебелак, от тези дет при вас минават за магове, но той бе вече мъртав, когато го намерихме.[/sblock]

[hameleona]

[sblock="Еллафи над 5"]Една мускулеста жена? Намерили ли сте я? А наша екипировката? Или потънала в морето е?[/sblock]

Ашли знаеше, че не реди правилно думите, но беше страшно развълнуван..

[Vilorp]

[sblock="За тези с елафи над 12"]Хахахахах, Ш` ти натъпчем трътката у носо толкоз надълбоко, ч` зъркелите ти ш` съ вдлъбнат толкз много та чак ш` ти заседнат у гръцмуня[/sblock] - това го знам от Монцит - намигна Евросия на Илидиан, след като с изключителна достопочтенност отправи фразата към жената - каза че винаги му е връшело работа когато се запознава с някой говорещ елафи, издигал им се в очите един вид... Освен за Гертруд питай дали са намерили и голямата говореща скала! - обърна се отново към Илидиан тя.

[dolar]

-Някой ще ми обясни ли за какво става дума?

[del_mtg]

Илидиан се усмихна едвам доловимо и се обърна към фигурата на вратата:
[sblock="за тези с елаффи над 7"]- Извинете приятелката ми. Има известни проблеми с езика. Не е искала да ви засегне. И също се интересува дали знаете нещо за Гертруд и би искала повечко дрешки - усмивката на Илидиан грейна малко повече при последните две думи.[/sblock]
След това добави по-тихо на Евросия с още по голяма усмивка:
- Това по-добре не го позлвай пак когато се запознаваш с някой на елаффи...особено ако не е толкова търпелив.

[sblock="за тези с елаффи над 7"]- И още нещо, ако може. Случайно да сте намирали един трол. Той беше част от екипажа.[/sblock]