Илибринт забеляза, че хората (и не само) започваха да действат координирано и вече се беше поуспокоила. За това първата й грижа бе да помогне на страдащите до колкото може. И със свирукане на уста подхвана познатата мелодия подета от Евросия.
помагам с превързване, носене на вода и т.н. на който има нужда там от ранените. И внимавам да не показвам много пищни неща изпод деколтето, че да няма някой със сърцетуп после
И сори, ма нямах възможност да пиша по-рано.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!" П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
доколкото Ашли може да прецени, вятъра духа обратно на посоката на движение на кораба... а кораба се движи... бързо
Ашли вдигна поглед и... една едра дъждовна какпа го намери в окото.
Вълните почваха да се надигат. Недалеч светкавица удари, озари навред.
- Земя! - някой изкрещя.
"Ашли, запек проклет, ела помогни да измакнем скалата от водата" - успя дя вмести в текста на песена Евросия - "После ще се любуваш на крушението ни!!!" - доизпя за да запази ритъма
Всичко на тоз грешен свят е относително... помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.
Ентрери избърса ятаганите си в един от мъртвите бунтовници, след което ги зажуртя в ръцете си и ги закачи на колана си. Малко разнообразие в иначе скучният им живот на кораба му се отрази добре. Вик спря мислите му, някой от моряците информира останалите за появата на земя. "Тепърва ще става интересно"- помисли си Ентрери...
Ашли тъкмо отваряше вратата, когато дървесината изстена за пореден път... Последва хрясък и гигантската птица, с доста учудено изражение на лице, изчезна назад в тъмата, отнасяйки със себеси част от потдалия корпус на кораба.
Законите на физиката сякаш си взека кратко съвещание, преди да решат как да реагират.
След като силата задържаща кораба изчезна, заедно с това и нарушавайки баланса му, в следствие на последвалото внезапно зверско ускорение, плавателния съд завря заби нос във водната повърхност. Последва рикушет и кораба за момент се намери летящ във въздуха. Направи едно изящно превъртане и се трясна във водата.
Всичко се разхвърча навсякъде.
Край на част първа от приключението. Погледнете "Въпроси и коментари..." за допълнителна информация.
Ашли беше в много, ама много неизгодно положение - ни вътре, ни вънка. Главата му се заби в горната греда на вратата, после цялото му тяло изхвърча навън. Запомни, как се опита да се хване за крака на Берта....
Допоследно Евросия се държеше за въжето и напъваше с доста последствените си сили да измъкне трола, после се разлетя все още хванта за въжето...
Всичко на тоз грешен свят е относително... помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.
Илибринт отново залитна и почти не си удари главата в една от гредите при последния тласък на кораба. "Така, както се е засилил кораба нищо чудно да полети" си мислеше тя. Някой се изцепи "Земяяаааа". "Или да стигнем земята по-бързо!". Илибринт се заклатушка тромаво към руля с надеждата да направи завой някакъв за да не се разбият. Грабна го и го натисна с все сила. Но сякаш се опитваше да премести вековно дърво с корените му. Точно вече се чудеше да викне на помощ някого, когато изведнъж полетя напред с главата. После чу някакво скърцане и хрущене отпред, но не успя да разбере какво го бе причинило. Затвори очи и се опита да се свие на топка. Удари се...
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!" П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
Андрия не разбра какво стана. Всичко беше обръркано. По едно време се оказа че е гушнала мачтата. Но тя се счупи и пандна във водата с Андрия върху себе си. При удара с водата, жената лошо удари главата с в мачтата, но успя да се закрепи.